Етел Мерман
| Етел Мерман Ethel Merman | |
| американска актриса и певица | |
 | |
| Родена | Етел Агнес Цимерман
|
|---|---|
| Починала | 15 февруари 1984 г.
|
| Религия | Епископална църква в САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Работила | актриса певица |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1930 - 1982 |
| Златен глобус | Най-добра женска роля в мюзикъл или комедия: 1953 „Обади ми се мадам“ |
| Семейство | |
| Съпруг | Уилям Смит (1940 - 1941; развод) Робърт Левит, старши (1941 - 1952; развод) Робърт Сикс (1953 - 1960; развод) Ърнест Боргнайн (1964 - 1964; развод) |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
| Етел Мерман в Общомедия | |
Етел Мерман (на английски: Ethel Merman) е американска актриса и певица. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Етел Мерман е родена на 16 януари 1908 година в къщата на баба си по майчина линия, разположена на номер 359, 4-то Авеню в Астория, Куинс в Ню Йорк, макар че по-късно категорично настоява, че всъщност е родена през 1912 година.[2] Баща ѝ Едуард Цимерман (1879–1977) е счетоводител в „James H. Dunham & Company“, компания за търговия на едро със сухи изделия в Манхатън. Майка ѝ Агнес (Гарднър) Цимерман (1883–1974) е учителка. Едуард Цимерман е отгледан в нидерландската реформаторска църква, а съпругата му е презвитерианска. Малко след като се женят, те се присъединяват към епископския събор в църквата на Изкупителя, където дъщеря им е кръстена. Родителите ѝ са строги по отношение на посещението на църквата и тя прекарва всяка неделя там, на сутрешни служби, последвани от неделно училище, следобедна молитвена среща и вечерна учебна група за деца. [3] Семейството ѝ е от немски и шотландски произход. [4] Обмисляла е да съчетае Етел с Гарднър или Хънтър, което е моминското име на баба ѝ. Това предизвиква гнева на баща ѝ и тя съкращава Цимерман на Мерман, за да го успокои.[5]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Мерман се омъжва и развежда четири пъти. Първият ѝ брак е през 1940 година с театралния агент Уилям Смит. Развеждат се през 1941 година.[6] По-късно същата година Мерман се жени за Робърт Левит - изпълнителен директор във вестник. Двойката има две деца: Етел (родена на 20 юли 1942 година)[7] и Робърт младши (роден на 11 август 1945 година). Мерман и Левит се развеждат през 1952 година. През март 1953 година Мерман се жени за Робърт Сикс, президентът на „Континентал Еърлайнс“ (Continental Airlines).[8] Те се разделят през декември 1959 година и се развеждат през 1960 година.[6][9] Четвъртият и последен брак на Мерман е с актьора Ърнест Боргнайн.[10] Те се женят в Бевърли Хилс на 27 юни 1964 година,[11] но се разделят на 7 август, а Боргнайн подават молба за развод на 21 октомври.[12]
Дъщеря ѝ Етел Левит умира на 23 август 1967 година от свръхдоза наркотици.[13][14] Нейният син Робърт младши е женен за актрисата Барбара Колби, която макар и да се отчуждава от Робърт, е застреляна и убита заедно с приятелката си в гараж в Лос Анджелис през юли 1975 година.[15]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]На 15 февруари 1984 година 10 месеца след като е диагностицирана с рак на мозъка, Мерман умира в дома си в Манхатън на 76-годишна възраст.[16] Вечерта на смъртта на Мерман всичките 36 театъра на Бродуей намаляват светлините си в 21 часа в нейна чест. [17][18] На 27 февруари в параклис в епископската църква „Свети Вартоломей“ се провежда частно погребение на Мерман, след което Мерман е кремирана в параклиса на Франк Е. Кембъл. [19][20] В съответствие с нейното желание останките и са дадени на сина ѝ Робърт младши, Мерман е погребана в Мавзолея на паметта в Колорадо Спрингс, Колорадо, до дъщеря ѝ Етел.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1953 | Обади ми се мадам | Call Me Madam | Сали Адамс | Уолтър Ланг |
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- (в съавторство с Pete Martin) Who Could Ask for Anything More?. Doubleday & Co., 1955
- (в съавторство с George Eels) Merman, Simon & Schuster, 1978
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ethel Merman (1908–1984), IMDb.com.
- ↑ Kellow, Brian, Ethel Merman: A Life. New York: Viking Press 2007. ISBN 0-670-01829-5, p. 2.
- ↑ Kellow, pp. 2–4.
- ↑ Schumach, Murray. Ethel Merman, Queen of Musicals, Dies at 76 // February 16, 1984. Посетен на September 20, 2014.
- ↑ Kellow, pp. 8–13.
- ↑ а б Sonneborn, Liz. A to Z of American Women in the Performing Arts. Infobase Publishing, 2002. ISBN 1-438-10790-0. с. 141.
- ↑ Coroner Says Drugs Killed Ethel Geary // The Greenville News at Newspapers.com. August 25, 1967. Посетен на July 28, 2018.
- ↑ Ethel Merman Seeks Divorce // The Spokesman-Review. November 15, 1960. с. 15. Посетен на September 20, 2014.
- ↑ Ethel Merman, Hubby Parted; Blame Careers // Sarasota Herald-Tribune. December 18, 1959. с. 17. Посетен на September 20, 2014.
- ↑ Ethel Merman Wed to Ernest Borgnine // The New York Times. June 28, 1964. Посетен на February 12, 2020.
- ↑ Ethel Merman, Ernest Borgnine Wed // St. Petersburg Times. June 28, 1964. с. 6–A. Посетен на September 20, 2014.
- ↑ Borgnine Sues Merman For Divorce // The Morning Record. October 22, 1964. с. 20. Посетен на September 20, 2014.
- ↑ Ethel Merman's Daughter Dead; Autopsy Slated // The Prescott Courier. August 24, 1967. с. 3. Посетен на September 20, 2014.
- ↑ Drugs Kill Daughter Of Singer // Herald-Journal. August 26, 1967. с. 24. Посетен на September 20, 2014.
- ↑ Ethel Merman Kin Slain Leaving Dramatic School // Schenectady Gazette. July 25, 1975. с. 10. Посетен на September 20, 2014.
- ↑ Fans Mourn death of Ethel Merman // Reading Eagle. February 16, 1984. с. 53. Посетен на September 20, 2014.
- ↑ Broadway Lights Dimmed To Honor Ethel Merman // Ludington Daily News. February 16, 1984. с. 3. Посетен на September 21, 2014.
- ↑ Parish, James Robert, Pitts, Michael R. Hollywood Songsters: Garland to O'Connor. Taylor & Francis, 2003. ISBN 0-415-94333-7. с. 572.
- ↑ Private religious service held for Ethel Merman in New York // Lakeland Ledger. February 27, 1984. с. 2A. Посетен на September 20, 2014.
- ↑ Broadway Musical Star Ethel Merman Dies // The Lewiston Daily Sun. February 16, 1984. с. 10. Посетен на September 20, 2014.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
